Две истории, свързани помежду си по невероятен начин
Първата история
Преди доста години Чикаго в действителност принадлежал на Ал Капоне.
Капоне не бил прочут с доста честни и благородни неща. Брутален разбойник с белег на лицето, който властно обвивал Ветровития град във воняща мрежа от контрабанда на алкохол, проституция и поръчкови убийства.
Той имал юрист на име Славния Еди. Еди не бил юрист на Ал Капоне просто по този начин. Еди бил пъклен добър юрист! Благодарение на неговия гений и сръчност Големият Ал избягвал пандиза за дълго време. А Капоне се отплащал обилно. Не единствено с доста пари, само че и със специфични дивиденти.
Еди и фамилията му живеели в оградено имение със прислужници и с всички улеснения, вероятни по това време. Имението било толкоз огромно, че заемало цялостен градски блок. Еди живеел занимателни живот на разбойник от Чикаго и не придавал значение на ужасите, които се случвали към него.
И въпреки всичко Еди имал своето едва място – наследник, който обожавал.
Синът на юриста също имал всичко: облекла, коли и чудесно обучение. Каквото изискал, го получавал. Цената нямала значение. Еди, макар връзките си с мафията, се опитвал да научи момчето да разграничава истината от злото.
Еди желал синът му да бъде по-добър от него. И въпреки всичко при цялото си благосъстояние имало неща, които не можел да даде на сина си – да вземем за пример своето положително име и персоналния позитивен образец.
В един миг Славния Еди решил да изкупи всички несгоди, които бил направил. Той реши да се съобщи на управляващите и да каже на света истината за Ал Капоне, Човекът с белезите. Искаше да почисти опетненото си име и да съобщи на сина си някакво сходство на чест.
За да направи това, той трябвало да свидетелства против мафията в съда. Знаел добре, че ще заплати скъпо. И въпреки всичко свидетелствал. Година по-късно животът на Славния Еди е пресечен от картечен огън на уединена улица в Чикаго. Да, той дал на сина си най-големия подарък, само че платил най-високата цена за него.
Втората история
втората международна война родила доста герои.
Един от тях бил лейтенант-командир Бъч О’Хара. Той бил военен водач, служител на USS Lexington в южната част на Тихия океан. Един ден неговата ескадрила изхвърчала на задача.
По време на полета Бъч открил от показанията на уредите, че един от чиновниците е не запомнил да изпълни резервоара за горивото догоре. В резервоара нямало задоволително гориво, с цел да приключи сполучливо задачата и да се върне на самолетоносача.
Лидерът на ескадрилата наредил на Бъч да се върне назад към кораба. Неохотно той напусна самолетния строй и се отправил назад към флота.
По време на полета той видял нещо, от което кръвта му замръзнала във вените. Ескадрила от бойни японски самолети се втурнала с цялостна скорост към американския флот. Американските самолети към този момент били надалеч, а корабите били изцяло беззащитни.
Бъч нямал време да се върне в ескадрилата си и да върне самолетите обратно във времето, с цел да избави флота. Той също нямал време да предизвести корабите за приближаващата заплаха. Имало единствено един излаз: той трябвало да принуди японците да се отклонят от курса.
Забравяйки личната си сигурност, водачът се гмурнал в ескадрила японски самолети. За тях офанзивата на американеца била цялостна изненада. Оръжията на крилете му произвели оръжеен залп.
Бъч се втурнал към японската ескадрила и бързо издигнал самолета, разбивайки подредената японска бойна групировка. Той излял огън върху съперника с всички оръдия, до момента в който запасът от муниции приключил. Но той неустрашимо траял да нападна. Неуморно обикалял към японските самолети, пробвайки се да отиде до тарана от опашната част.
Слисаната вражеска въздушна ескадрила решила да се обърне и да се отдръпна. Бъч О’Хара и неговият очукан аероплан едвам стигнали до палубата на самолетоносача.
При идването той направил цялостен доклад за случилото се във въздуха. Филмът на видеокамерата, ситуирана на предното оръжие, илюстрирал отчета. Той записа цялата безумна храброст, с която Бъч защитил флота си. В биткате той унищожи 5 противников машини.
Това се случило на 20 февруари 1942 година Бъч става първият морски ас от Втората международна война и първият военноморски авиатор, получил най-високото отличие за военни заслуги.
Година по-късно Бъч О’Хара умира при въздушен пердах. Едва на 29 години.
Родният му град не оставил загатна за героя от войната да избледнее във времето.
Ако сте странник, някой ден може да посетите интернационалното летище в Чикаго. О’Хара, кръстено на великия боец.
Ще попитате: какво свързва тези истории?
Много просто. Бъч О’Хара е наследник на Славния Еди!
